Културна и социална антропология

   Специалността „Културна и социална антропология“ е единствена в България на бакалавърско равнище. Антропологията изучава човека в неговото обкръжение – природно, културно и социално. Тя е наука за РАЗБИРАНЕТО на различията и подобията между общностите и културите – от далечните и екзотичните (другите извън „нас“) до близките, но непознати (другите сред „нас“) –  чрез опознаване на техните вярвания, ценности, символи, правила на поведение и практики. Изборът да учите културна и социална антропология е избор да промените начина, по който мислите за света – светът не е набор от дефиниции, които да бъдат наизустени, а многообразие, което има своите аргументи и своята жива  памет.

   Днешният глобализиран свят преодолява границите на държави, смесва различни групи и общности и предизвиква човешкото общество да открие ключ за хармонично съществуване въпреки различните форми на социална организация и многообразието от култури. Човекът на XXI век е предизвикан да търси езика за пълноценно общуване с хора от различни други етноси и с различна идентичност. Миграционните процеси все по-често налагат на съвременната личност необходимостта от “превод” на различното и непознатото.

   Разбирането на културния и социалния аспект на човешкото съществуване и осъществяване е в основата на изучаваните дисциплини. Част от тях разкриват фолклорната култура, традицията, религиите, митологиите и проблеми, свързани с паметта и наследството. Друга част са насочени към актуалните процеси, произтичащи от културното разнообразие и културното взаимодействие. Трети изучават социалната действителност в различните ѝ измерения – политическа, икономическа, правова, техническа и екологична – разглеждани чрез социалната организация, социалните мрежи и йерархии, социализацията и образованието, отношенията между половете, отношението към тялото и болестта, взаимодействието между човека и околната среда и ефектите от това.

   От друга страна, все по-доминиращото присъствие на високотехнологичните комуникации, визуализацията и виртуализацията в живота ни, прави по-ценно, търсено и жизненоважно РАЗБИРАНЕТО на многообразието в обществото, отколкото набора от данни и фактология за него, които са на един клик разстояние във виртуалното пространство и за разлика от познанието са лесно- и общодостъпни. Без да можем да ги назовем, професиите на бъдещето ще бъдат онези, които ще изискват умения за осмисляне и използване на информацията, а не просто наличието на такава. Затова освен към придобиването на нови знания, обучението по културна и социална антропология е насочено и към развиването на ключови за съвременния свят умения и надграждане на компетенции.

   Една част от тях са свързани със специфичната професионална подготовка на антрополога за работа на терен – провеждане на интервюта и наблюдения; обработка, каталогизиране и архивиране на теренен материал; представяне на резултатите от изследванията; разработване на приложни проекти и др. Друга група компетенции, от своя страна, са ключово важни в съвременния свят – това са уменията за критическо мислене, за разбиране и приемане на другостта, за преодоляване на етноцентричните нагласи и осъществяване на посредничество при междукултурни взаимодействия. В резултат на нашия нов подход за учене чрез правене, по време на следването се демонстрира практическата стойност на знанията и как това подкрепя личността при нейното самоусъвършенстване.

   Обучението по културна и социална антропология формира умения за критично мислене, социални умения, развива креативността, с което покрива ключовите компетенции по умения за учене, обществени и граждански компетенции и културна осъзнатост и творчество. То е интеркултурно образование, което цели усвояване на знания за различни измерения на културните идентичности и интеркултурните отношения, води до позитивно и активно отношение към разнообразието във всички области на човешкия живот и формира умения и нагласи за конструктивни взаимодействия в мултиетнична среда. След втората година студентите се профилират по културна или социална антропология.  

   Завършилите това обучение ще продължат житейския си път като самостоятелни и активни личности, които имат умения за преценка, проявяват инициативност, планират и обосновават действията си, като зачитат значимостта на всяко човешко същество в многообразието от неговите идентичности, признават правото и ценността на различието, приемат равнопоставеността на всички в общото социално пространство, осъзнават и ценят своята културна идентичност.

   Придобитите знания и умения могат да бъдат приложени в изключително широк кръг професии – позволяват личностна реализация във всички сфери, които са свързани с общуване и посредничество. Едновременно с това те са част от професионалните умения, необходими при работа:

• като изследователи и анализатори в държавни и общински институции;
• като автори, координатори и изпълнители на проекти в сферата на културата и социалните взаимодействия;
• в неправителствени организации, като експерти които работят в областта на социалните дейности и социалното предприемачество;
• в областта на новите медии и средствата за масова информация;
• като медиатори и експерти в организации и центрове, работещи с мигранти и уязвими групи – напр. социално подпомагане, социални грижи, образователни институции;
• в музеи, читалища и други културни институции;
• като държавни служители и експерти в администрациите на местната и централната власт (община, областна управа) – експерти в сферата на културата, етническите и религиозните взаимоотношения и др.;
• в бизнес организации и мултинационални компании – като специалисти при разработване на нови пазарни стратегии за различни социални и културни контексти.
• като консултанти по интеркултурна комуникация и човешки взаимодействия при разработване на продукти в IT сектора и гейм дизайна.

   Добавената стойност на обучението по специалността е Вашата конкурентноспособност  на бъдещия пазар на труда, който ще предпочита онези, които умеят да използват знанията си, пред онези, които само ги притежават.

   Бакалавърската програма е в съответствие с европейските стандарти във висшето образование в социалните науки и дава възможности за участие в програми за обмен на студенти с европейски университети. Получилите бакалавърска степен имат право да продължат своето образование в магистърските и докторските програми на ФИФ и други факултети на ПУ „Паисий Хилендарски“ или в други университети в България и чужбина.

   Студентите, които желаят да придобият правоспособност и квалификация за учител в средното образование, могат да завършат специализиращ педагогически модул срещу допълнително заплащане.  В този случай могат да придобият квалификация на учител по Гражданско образование или на учител за извънкласни дейности и избираеми предмети, свързани с обучение в интеркултурни, социални, екологични и граждански компетентности. 

   Повече информация за бакалавърската програма по етнология и учебния план на специалността може да се намери в специализирания сайт на Философско-историческия факултет (http://logos.uni-plovdiv.net).